Psalms 140

Псалом Давидов.

1 Г осподи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!

2 a Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва.

3 b Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми;

4 c не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти.

5 d Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците.

6 Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.

7 Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.

8 Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!

9 e Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците.

10 f Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.
Copyright information for BulOrth